Постинг
29.04.2007 22:56 -
Стълба към небето
Днес за пръв път изкачих един ред стълби и се върнах обратно. С патериците. Човек не е предвиден да подскача по стълбите на патерици. Замисълът на създателя определено е бил друг.
Да се набираш нагоре по стълбите на патерици си е предизвикателство. Нагоре: подпирам патериците максимално стабилно о земята. Подпирам се леко и страхливо и на гипсирания си крак. Казали са ми докторите: "Нужно е малко по малко да го натоварваш. Иначе - остеопороза и какво ли още не. Казали са ми: "Вече има калус, може да се стъпва." Аз обаче не съм убедена. Не че ме боли. Не е болезнено. Гипсът обаче ме стяга, цялата се клатушкам на двете патерици, които ми изглеждат крайно нестабилни за подобни упражнения. На всичкото отгоре тежи и ме дърпа в някакви посоки, в която аз изобщо не бързам да поема.
... вече добре подпряна, се заканвам да вдигна здравия крак, за да го поставя на стъпалото... Да, ама не. Коляното на болния е като гумено - халтаво и игриво и изобщо не мога да си представя как ще понесе онова, което остава от тежесттта ми, когато веднъж вдигна здравия крак и увисна на патериците...
Както казваше навремето Остап Бендер: "Не, това не е Рио Дежанейро..."
Първото стъпало е покорено с гордост, която навярно е равностойна на гордостта на покорител на Джомолунгма. А какво да правим с второто, което подигравателно се изпречва още неизчакало да изконсумирам радостта си от преодоляването на първото.
И така - като че нищо не съм научила. Започвам от начало. Патерицита, притиснати в мишниците ми, стабилно опрени о земята, болният крак, изправен и готов да поеме част от тежестта. Здравият крак се свива бързо и се вдига неуверено нагоре... Дланите на ръцете ми са се впили в ръкохватките на патериците, аз се заклащам... от вторият опит обаче прескачам и това стъпало.
Остават още 10 до края на редицата.
После - още два реда по толкова.
Вече не мога да си представя, че сутрин, полузаспала, изскачам от къщи без да влагам грам мислене или усилие в това начинание. Не мога да си представя и кога ще мога да правя това отново без да влагам специални грижи...
А за връщането надолу - о, това си е тема, достойна за отделен постинг...
Да се набираш нагоре по стълбите на патерици си е предизвикателство. Нагоре: подпирам патериците максимално стабилно о земята. Подпирам се леко и страхливо и на гипсирания си крак. Казали са ми докторите: "Нужно е малко по малко да го натоварваш. Иначе - остеопороза и какво ли още не. Казали са ми: "Вече има калус, може да се стъпва." Аз обаче не съм убедена. Не че ме боли. Не е болезнено. Гипсът обаче ме стяга, цялата се клатушкам на двете патерици, които ми изглеждат крайно нестабилни за подобни упражнения. На всичкото отгоре тежи и ме дърпа в някакви посоки, в която аз изобщо не бързам да поема.
... вече добре подпряна, се заканвам да вдигна здравия крак, за да го поставя на стъпалото... Да, ама не. Коляното на болния е като гумено - халтаво и игриво и изобщо не мога да си представя как ще понесе онова, което остава от тежесттта ми, когато веднъж вдигна здравия крак и увисна на патериците...
Както казваше навремето Остап Бендер: "Не, това не е Рио Дежанейро..."
Първото стъпало е покорено с гордост, която навярно е равностойна на гордостта на покорител на Джомолунгма. А какво да правим с второто, което подигравателно се изпречва още неизчакало да изконсумирам радостта си от преодоляването на първото.
И така - като че нищо не съм научила. Започвам от начало. Патерицита, притиснати в мишниците ми, стабилно опрени о земята, болният крак, изправен и готов да поеме част от тежестта. Здравият крак се свива бързо и се вдига неуверено нагоре... Дланите на ръцете ми са се впили в ръкохватките на патериците, аз се заклащам... от вторият опит обаче прескачам и това стъпало.
Остават още 10 до края на редицата.
После - още два реда по толкова.
Вече не мога да си представя, че сутрин, полузаспала, изскачам от къщи без да влагам грам мислене или усилие в това начинание. Не мога да си представя и кога ще мога да правя това отново без да влагам специални грижи...
А за връщането надолу - о, това си е тема, достойна за отделен постинг...
То за научаване,ще се научиш,ами оздравявай и дано не ти се налага друг път да използваш "дървените крака".
Поздрави
цитирайПоздрави
по трудния начин. А краката са между другото алуминиеви, но пожеланието ти да не ми се налага друг път да ги ползвам, силно бих искала да се сбъдне.
цитирайХа,повечето неща се учат трудно,но някъде в бъдещето носят дивидент за труда.
Точно това ти "учене" обаче е изключение:-))
цитирайТочно това ти "учене" обаче е изключение:-))
активно ползване и ще си настроила вестибуларния си апарат да те крепи върху удължените ти ръце, вместо да падаш постоянно от крак на крак, движението което наричаме "ходене":)
а после дори няма да се замисляш или заглеждаш на какво разстояние и къде точно да поставиш патериците на следващото ходене.
кат станеш майсторка ша моеш и семки да чоплиш докът щъкаш.
няма да се отказваш, ей. алтернативата е да седиш на едно място и да гниеш от скука. бегом веднага на разходка.
между другото алуминиевите са по-паянтови. и си гипреглеждай често да не са ти пробити гумените тампони долу, щото алуминиевите тръби така хубаво се хлъзгат на цимент, че можеш да се уредиш и със други гипсове:)
цитирайа после дори няма да се замисляш или заглеждаш на какво разстояние и къде точно да поставиш патериците на следващото ходене.
кат станеш майсторка ша моеш и семки да чоплиш докът щъкаш.
няма да се отказваш, ей. алтернативата е да седиш на едно място и да гниеш от скука. бегом веднага на разходка.
между другото алуминиевите са по-паянтови. и си гипреглеждай често да не са ти пробити гумените тампони долу, щото алуминиевите тръби така хубаво се хлъзгат на цимент, че можеш да се уредиш и със други гипсове:)
и ... браво, продължавай все така.
цитирайи днес ходих да пия кафе навън. Е, не много надалече, но куп стълби са преодоляни с Желязна Воля и Непоколебимост. И с малко Поколебимост, де...
цитирайвидях как един човек неможещ и стъпя безо патерици да притичва с тях размахвайки ги като криля-бях възбуден от такава гледка стана в стефан караджа преди 2 месеца-май беше влюбено момчето по рождение с различна дължина на ногите-
цитирайкато човек препатил и натрупал личен опит от схватката с патериците. И това със семките как се прави - май няма да го науча. Аз се превръщам в уникално явление като се опитам да си пренеса напр. чаша кафе от кухнята до компютъра.
Настава едно търсене на удобни места из къщи, където да оставям чупливо-разливащото се чудо с едната ръка и да го премествам по-нататък с другата...
Хм... навремето имаше една чудесна книга "Синята птица", на Морис Метерлинк. Та сред героите имаше изредени такива като "Удоволствието-да-ходиш-бос-по-тревата".
Аз открих "Удоволствието-да-изкачиш-и-слезеш-по-стълбите-сам"... Дано после всеки ден да си го спомням...
цитирайНастава едно търсене на удобни места из къщи, където да оставям чупливо-разливащото се чудо с едната ръка и да го премествам по-нататък с другата...
Хм... навремето имаше една чудесна книга "Синята птица", на Морис Метерлинк. Та сред героите имаше изредени такива като "Удоволствието-да-ходиш-бос-по-тревата".
Аз открих "Удоволствието-да-изкачиш-и-слезеш-по-стълбите-сам"... Дано после всеки ден да си го спомням...
Преодоляване на житейските трудности!Поздрав за написаното! Пишеш увлекателно!
http://jivotyt.com
цитирайhttp://jivotyt.com
Трябва да наистина да се замислим и за малките неща в живота, пък било то и изкачване на едно стъпало :) Аз например вчера катастрофирах и при малко по-висока скорост днес едва ли щях да ви пиша тук :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
аз вече се движа без патерици, а се надявам скоро пак да подкарам байка.....
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1243
Блогрол
1. Блог за археология
2. Енергия
3. Красив блог
4. Компютри и интернет
5. Куп полезни неща
6. Линукс за човешки същества
7. Маев
8. На Nio блога
9. Nakom, Nakom...
10. Още един байкър
11. Проект за живота
12. Разкази с неочакван край и неочакван автор
13. Разни работи
14. Eмисии
15. Библиотеката на Борислав
16. Електронна библиотека - руски
17. Second life
18. Slavoj Zizek
19. Standupeconomist
20. Конопени истории
21. Владимир Вълчев
22. Пирати
2. Енергия
3. Красив блог
4. Компютри и интернет
5. Куп полезни неща
6. Линукс за човешки същества
7. Маев
8. На Nio блога
9. Nakom, Nakom...
10. Още един байкър
11. Проект за живота
12. Разкази с неочакван край и неочакван автор
13. Разни работи
14. Eмисии
15. Библиотеката на Борислав
16. Електронна библиотека - руски
17. Second life
18. Slavoj Zizek
19. Standupeconomist
20. Конопени истории
21. Владимир Вълчев
22. Пирати