Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2007 22:56 - Стълба към небето
Автор: ridiculous Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8757 Коментари: 11 Гласове:
0



Днес за пръв път изкачих един ред стълби и се върнах обратно. С патериците. Човек не е предвиден да подскача по стълбите на патерици. Замисълът на създателя определено е бил друг.

Да се набираш нагоре по стълбите на патерици си е предизвикателство. Нагоре: подпирам патериците максимално стабилно о земята. Подпирам се леко и страхливо и на гипсирания си крак. Казали са ми докторите: "Нужно е малко по малко да го натоварваш. Иначе - остеопороза и какво ли още не. Казали са ми: "Вече има калус, може да се стъпва." Аз обаче не съм убедена. Не че ме боли. Не е болезнено. Гипсът обаче ме стяга, цялата се клатушкам на двете патерици, които ми изглеждат крайно нестабилни за подобни упражнения. На всичкото отгоре тежи и ме дърпа в някакви посоки, в която аз изобщо не бързам да поема.

... вече добре подпряна, се заканвам да вдигна здравия крак, за да го поставя на стъпалото... Да, ама не. Коляното на болния е като гумено - халтаво и игриво и изобщо не мога да си представя как ще понесе онова, което остава от тежесттта ми, когато веднъж вдигна здравия крак и увисна на патериците...

Както казваше навремето Остап Бендер: "Не, това не е Рио Дежанейро..."

Първото стъпало е покорено с гордост, която навярно е равностойна на гордостта на покорител на Джомолунгма. А какво да правим с второто, което подигравателно се изпречва още неизчакало да изконсумирам радостта си от преодоляването на първото.

И така - като че нищо не съм научила. Започвам от начало. Патерицита, притиснати в мишниците ми, стабилно опрени о земята, болният крак, изправен и готов да поеме част от тежестта. Здравият крак се свива бързо и се вдига неуверено нагоре... Дланите на ръцете ми са се впили в ръкохватките на патериците, аз се заклащам... от вторият опит обаче прескачам и това стъпало.

Остават още 10 до края на редицата.
 
После - още два реда по толкова.

Вече не мога да си представя, че сутрин, полузаспала, изскачам от къщи без да влагам грам мислене или усилие в това начинание. Не мога да си представя и кога ще мога да правя това отново без да влагам специални грижи...

А за връщането надолу - о, това си е тема, достойна за отделен постинг...



Тагове:   небето,


Гласувай:
0



1. nio - То за научаване, ще се научиш, ами ...
30.04.2007 21:18
То за научаване,ще се научиш,ами оздравявай и дано не ти се налага друг път да използваш "дървените крака".
Поздрави
цитирай
2. ridiculous - Да, научавам се
01.05.2007 19:20
по трудния начин. А краката са между другото алуминиеви, но пожеланието ти да не ми се налага друг път да ги ползвам, силно бих искала да се сбъдне.
цитирай
3. nio - Ха, повечето неща се учат трудно, но ...
02.05.2007 10:27
Ха,повечето неща се учат трудно,но някъде в бъдещето носят дивидент за труда.
Точно това ти "учене" обаче е изключение:-))
цитирай
4. mobo - от 24 до 48 часа
02.05.2007 14:23
активно ползване и ще си настроила вестибуларния си апарат да те крепи върху удължените ти ръце, вместо да падаш постоянно от крак на крак, движението което наричаме "ходене":)
а после дори няма да се замисляш или заглеждаш на какво разстояние и къде точно да поставиш патериците на следващото ходене.
кат станеш майсторка ша моеш и семки да чоплиш докът щъкаш.
няма да се отказваш, ей. алтернативата е да седиш на едно място и да гниеш от скука. бегом веднага на разходка.
между другото алуминиевите са по-паянтови. и си гипреглеждай често да не са ти пробити гумените тампони долу, щото алуминиевите тръби така хубаво се хлъзгат на цимент, че можеш да се уредиш и със други гипсове:)
цитирай
5. togoe - Пожелавам ти бързо оздравяване:-)
03.05.2007 19:55
и ... браво, продължавай все така.
цитирай
6. ridiculous - Вслушах се
05.05.2007 00:53
и днес ходих да пия кафе навън. Е, не много надалече, но куп стълби са преодоляни с Желязна Воля и Непоколебимост. И с малко Поколебимост, де...
цитирай
7. danailpetrov - наскоро
05.05.2007 23:43
видях как един човек неможещ и стъпя безо патерици да притичва с тях размахвайки ги като криля-бях възбуден от такава гледка стана в стефан караджа преди 2 месеца-май беше влюбено момчето по рождение с различна дължина на ногите-
цитирай
8. ridiculous - mobo, обаче ти звучиш
06.05.2007 00:04
като човек препатил и натрупал личен опит от схватката с патериците. И това със семките как се прави - май няма да го науча. Аз се превръщам в уникално явление като се опитам да си пренеса напр. чаша кафе от кухнята до компютъра.

Настава едно търсене на удобни места из къщи, където да оставям чупливо-разливащото се чудо с едната ръка и да го премествам по-нататък с другата...

Хм... навремето имаше една чудесна книга "Синята птица", на Морис Метерлинк. Та сред героите имаше изредени такива като "Удоволствието-да-ходиш-бос-по-тревата".

Аз открих "Удоволствието-да-изкачиш-и-слезеш-по-стълбите-сам"... Дано после всеки ден да си го спомням...
цитирай
9. lycki - -R-
13.05.2007 10:25
Преодоляване на житейските трудности!Поздрав за написаното! Пишеш увлекателно!

http://jivotyt.com
цитирай
10. raykov - Бързо оздравяване!
18.07.2007 15:04
Трябва да наистина да се замислим и за малките неща в живота, пък било то и изкачване на едно стъпало :) Аз например вчера катастрофирах и при малко по-висока скорост днес едва ли щях да ви пиша тук :)
Поздрави!
цитирай
11. ridiculous - Благодаря ти
19.07.2007 01:50
аз вече се движа без патерици, а се надявам скоро пак да подкарам байка.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ridiculous
Категория: Лични дневници
Прочетен: 230422
Постинги: 16
Коментари: 139
Гласове: 1243
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031