Постинг
14.04.2007 11:17 -
За мърдането с пръсти
Когато кракът ти е счупен и обвит в гипс, мърдането на пръстите се превръща в централната дейност през деня. Пръстите трябва да бъдат мърдани упорито, начесто и в максимално пълен обем. Смисълът на упражнението е да не атрофира прасеца и после, когато най-после махнат гипса (а това никак няма да е скоро, повярвайте) пораженията върху мускулите да се ограничат.
Не само това, ами и коляното трябва да се свива - бавно и полека, независимо от болката, оттока и кръвонасяданията, които определено ми вгорчават живота напоследък.
Е, ами повдигането на целия крак от бедрото надолу. Еми и това трябвало да се прави. Изобщо - физкултура до побъркване.
И така - денят ми е свит между няколко ходения до тоалетната, описаните по-горе движения и инжекциите, които трябва да бодват корема ми цели 30 дни. И всичко това заради земното притегляне, което решително отказва да е по-малко отколкото е... Ех, ако беше подобно на лунното, аз можех още да си летя след онзи зверски лупинг, който направих с байка си, без никога да се приземявам, премазвайки тъкани и трошейки кокали...
Сънувам как се разхождам с гипсирания си крак, прескачам пропасти с огромна лекота, стъпвам бодро, без да ми трепне окото... напред и все напред...
А ми остават още 31 дни с гипсиран крак и кой знае колко време в мъчително раздвижване на крака, на ставата, на идеята за мен си като за един вече счупен човек.
Сбогом на илюзията за моята неуязвимост...
Не само това, ами и коляното трябва да се свива - бавно и полека, независимо от болката, оттока и кръвонасяданията, които определено ми вгорчават живота напоследък.
Е, ами повдигането на целия крак от бедрото надолу. Еми и това трябвало да се прави. Изобщо - физкултура до побъркване.
И така - денят ми е свит между няколко ходения до тоалетната, описаните по-горе движения и инжекциите, които трябва да бодват корема ми цели 30 дни. И всичко това заради земното притегляне, което решително отказва да е по-малко отколкото е... Ех, ако беше подобно на лунното, аз можех още да си летя след онзи зверски лупинг, който направих с байка си, без никога да се приземявам, премазвайки тъкани и трошейки кокали...
Сънувам как се разхождам с гипсирания си крак, прескачам пропасти с огромна лекота, стъпвам бодро, без да ми трепне окото... напред и все напред...
А ми остават още 31 дни с гипсиран крак и кой знае колко време в мъчително раздвижване на крака, на ставата, на идеята за мен си като за един вече счупен човек.
Сбогом на илюзията за моята неуязвимост...
Следващ постинг
Предишен постинг
Скорошно оздравяване и приятно мързелуване из между другото ти желая! :)
цитирайна цялата работа като на спа-процедура. Почти никакво движение, само леки раздвижващи движения и блог на воля;)
Скорошно оздравяване:)
цитирайСкорошно оздравяване:)
3.
анонимен -
съчувствам ти...
14.04.2007 16:55
14.04.2007 16:55
и аз съм на този хал. оперираха ми лявата ръка-изрязаха едно парче кост,поразено от някакъв тумор. май-май китката ми ще остане трудноподвижна завинаги,а аз съм левичар. обаче да видиш колко добре се бръсна с дясната ръка...
цитирайпожелавам ти да намериш сили да изтраеш тия 31 дена. от съвсем скорошен опит знам че е доста трудно, особено ако си свикнал с постоянно движение
цитирайМного неприятно.Все пак през лятото в жегите е още по-зле.Аз в много млади години се бях абонирал за ортопедията,ама в последно време имам повече късмет.
Нищо обнадеждаващо не мога да напиша.Гипса трябва да се носи и да не се бърза със сволянето му.За съжаление.
Поздрави и оздравявай:-))
цитирайНищо обнадеждаващо не мога да напиша.Гипса трябва да се носи и да не се бърза със сволянето му.За съжаление.
Поздрави и оздравявай:-))
много за съпричастието. Sad, Nio, знам аз, че ще трябва да си налягам парцалките, макар че трудно го приех. Sunflower, Estrella, стискайте палци присъщият за личността ми склонност към мързелуване да се противопостави решително на скуката и обладалия ме напоследък работохолизъм.
dvd, няма да се отказвам от байка, да знаеш. Гледам през прозореца хората, които си карат най-достолепно и ми се къса сърцета, ама май ще минат поне 4-5 месеца докато се почувствам отново уверена на него...
Анонимен, възстановявай се и ти и дано мине леко тази история с ръката. Ще трябва да се научиш да пишеш и с дясната, но пък ако повече ползваш компютър, това няма да има много значение...
А иначе - всички вие да пишете, че да има нещо за занимавка ;-)
цитирайdvd, няма да се отказвам от байка, да знаеш. Гледам през прозореца хората, които си карат най-достолепно и ми се къса сърцета, ама май ще минат поне 4-5 месеца докато се почувствам отново уверена на него...
Анонимен, възстановявай се и ти и дано мине леко тази история с ръката. Ще трябва да се научиш да пишеш и с дясната, но пък ако повече ползваш компютър, това няма да има много значение...
А иначе - всички вие да пишете, че да има нещо за занимавка ;-)
Търсене
За този блог
Гласове: 1243
Блогрол
1. Блог за археология
2. Енергия
3. Красив блог
4. Компютри и интернет
5. Куп полезни неща
6. Линукс за човешки същества
7. Маев
8. На Nio блога
9. Nakom, Nakom...
10. Още един байкър
11. Проект за живота
12. Разкази с неочакван край и неочакван автор
13. Разни работи
14. Eмисии
15. Библиотеката на Борислав
16. Електронна библиотека - руски
17. Second life
18. Slavoj Zizek
19. Standupeconomist
20. Конопени истории
21. Владимир Вълчев
22. Пирати
2. Енергия
3. Красив блог
4. Компютри и интернет
5. Куп полезни неща
6. Линукс за човешки същества
7. Маев
8. На Nio блога
9. Nakom, Nakom...
10. Още един байкър
11. Проект за живота
12. Разкази с неочакван край и неочакван автор
13. Разни работи
14. Eмисии
15. Библиотеката на Борислав
16. Електронна библиотека - руски
17. Second life
18. Slavoj Zizek
19. Standupeconomist
20. Конопени истории
21. Владимир Вълчев
22. Пирати