Тази година за пълви път реших да отскоча до площада навръх Нова Година. Приятели ми бяха казали, че приготовленията изглеждали обещаващо и, надвивайки мързела със сетни сили, аз се оставих да бъда убедена да посрещна годината на площада.

Да, ама не... Или поне в началото нещата изглеждаха така:



"Не може оттука!" казват ченгетата и млъкват загадъчно, сякаш изпитват някакво неизвестно за обикновения смъртен удоволствие да ти кажат, че нещо не може.

Аз пък на свой ред реших безмилостно да ги запечатам и да ги просна в блога си като прострени гащи в знак на своеобразно отмъщение, че възжелаха да проконтролират празнуването ми ;-)

После нещата се пооправиха, когато най-после се докопахме на площада и се свихме в един крайчец... В такива моменти откривам, че не съм порастнала достатъчно. Един ръст от метър и осемдесет би ми осигурил къде по-добра видимост. Аз обаче съм дребна и масовите мероприятия... абе, как да кажа... не са моето амплоа.

Ето какво обаче все пак улових - на пръсти и с протегнати към небето ръце:



Малко фойерверки.



Бая светлинни ефекти.



И малко лазерни светлини...

Ето така и ни се представи Новата 2007-ма година.

:)

Май напипвам разочарование в теб?! За поредна година сеотказвам даотида на тази масовка.Но специално гледах предаванетопо телето.Ами не можаха да предадат настроение, дори и със силата на медията.Може би бъркам?

има такова нещо. Защо ли пък си бях помислила, че може тъкмо в тези няколко часа да се държат с мене и с другите хора, излезли навън да купонясват, като с човек. Явно дълбоко в мен тлее заблудата, че влизането в Европейския съюз е не само формален акт, а е резултат от желание да живеем и да се отнасяме помежду си по по-добър начин. Обаче това са си мои блянове някакви, явно.

И аз бях там, но не те видях. Може би заради дребния ти ръст.