Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2006 01:41 - Пътницата
Автор: ridiculous Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4628 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image
"Дон Кихот", Пабло Пикасо

"Пътницата има паспорт, който на Изток смятат за западен, а на Запад за източен. Така че нейният паспорт буди съмнение и на Изток, и на Запад, тя хвърля две сенки - надясно сянка и наляво сянка.  В дъното на една гора, набраздена от пътеки, тя търси прочутото училище на края на далечния път, където трябва да издържи най-големия си изпит..." Милорад Павич, "Хазарски речник", Народна култура, София, 1989, стр.111


Днес попаднах на този параграф, докато препрочитах Павич за стотен път. Изведнъж, отнесена от смисъла на книгата, си припомням минали моменти и пътешествия по света...

1980-та година - и през ум не ми е минавало, че ще се натоваря във влака с куп съученици, а на следващия ден ще препускам из Виена, но само за кратко, за да продължа нататък и да се озова в средата на "вражеската" Западна Германия... дали ще си позволя да ми хареса?

После висенето за визи за къде ли не на дълги трогателни опашки пред посолствата, с плътно прилепнали един до друг хора, къде от студа през зимата, къде от нервното очакване някой да не се шмугне отпред ненадейно...

Тръпката на границите с чуждия свой запад през деветдесете, първия път, когато прекосявам жълтата линия без виза (кога беше това?) и се изправям лице в лице с граничния полицай, старателното обяснение къде, по дяволите отивам, ръката ми, която стиска няколкото заветни банкноти в джоба в очакване да ги размахам като доказателство, че съм изпълнила всички изисквания...

После, първото задгранично пътуване, в което никой така и за нищо не ме пита и аз се усещам дори обидена и пренебрегната от отказа да се усъмнят в мен и намеренията ми...

Как се случва така, че неусетно прекосяването на границите е станало рутина и вече някак не се вълнувам, а продължавам небрежно да бъбря с околните (когато имаше такива) и после с толкова естествен жест подавам паспорта си на полицая, усмихвам се, пожелавам на свой ред "приятен ден" на някакви езици и отминавам...

От другата страна няма никакво училище и никакъв най-голям изпит не ме очаква, просто прекрачвам и продължавам да крача, замислена за днешната презентация, основната идея на проекта, дали не сме прозяпали нещо в бюджета и т.н., и т.н., безкрайни подробности от всекидневието, но никакъв сложен изпит, за който после си струва да разказваш на приятели...

Паспортът на пътницата отдавна не буди съмнение и тялото й хвърля една единствена сянка...

А така ми харесва пасажът на Павич...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - URGENT
10.11.2006 12:05
Mila Ridiculous, mnogo speshno bih iskala da se svurja s Vas, po edin priaten i taen povod. Vodia predavaneto "Pianobar noshtni ptici" i se kazvam Iskra Angelova. Moje li da Vi pomolia da mi napishete mail ili tel., na koito da se svurja s vas? Blagodaria.moiat mail e alice_carol@abv.bg. Speshno!
цитирай
2. merita - от мен
19.11.2006 16:16
Мила приятелко-провокира ме да се замисля над цитата от Павич.Признамвам си не го познавам като автор.Замислих се за това което чака всеки един от нас в края на "пътя"-големия и треден изпит по "живеене".В училището наречено живот има много дисциплини и всеки си избира преподавателите.Там посещаваме разни школи къде добри къде не толкова добри.Избора си е изцяло наш.Нашият Създател ни е дал свободната воля за това .Приоритетите в това училище зи ги избираме също ние.Отговорноста си е изцяло наша.
Наша е вината когато позволим на рутината да ни завладее и да не забелязваме когато преминаваме "границите".Тогава казвам че сърцатаа ни са закоравели и сме сетивата ни са станали нечувствителни към нещата които могат да ни направят различни от "СВЕТА"
Исус е казал" не бъдете част от света както и аз не съм част от света".Кой свят е имал предвид?
Да света на материализма на всичко това което ни прави съсзакоравели сърца.Поздрави!
цитирай
3. ridiculous - Благодаря за коментара,
19.11.2006 23:42
моите мисли по повод на Павич са съвсем излезли от контекста на книгата му. Аз доста го харесвам. Той има метафоричния стил на Хорхе Борхес (ако ти е познат) и умението с един единствен параграф да ме накара да се замисля в седем различни посоки. Аз харесвам този стил. За моя вкус от нещата, които са превели на български, "Хазарски речник" е май най-доброто. Между другото, има женско и мъжко копие на книгата...
Ако харесваш текстове, които са на ръба между приказката, притчата и още нещо, подарявам ти идеята за тази книга на Павич.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ridiculous
Категория: Лични дневници
Прочетен: 147821
Постинги: 16
Коментари: 139
Гласове: 1180
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031